Радиоприемникът и радиолалната мрежова тръба "Байкал".
Лампови радиостанции.ВътрешниОт 1956 г. радиоприемникът и мрежовата тръба на радиола "Байкал" произвеждат Бердския радиозавод. Радиоприемникът Байкал е разработен в Ленинградския завод в Козицки в края на 1954 г. (основно изображение). След пускането на малка и експериментална партида, производството на приемника е прехвърлено в радиозавода в Бердск, където започва да се произвежда масово заедно с едноименната радиокасета през ноември 1956 г. Приемникът е 6-тръбен суперхетеродин, работещ в диапазоните DV 2000 ... 723 m, SV 577 ... 187 m, HF, в 2 подленти 75,9 ... 40 m и 36,3 ... 24,8 m и VHF обхват 4.66 ... 4.11 м. Приемникът има контрол на тона за LF, HF, AGC система. УКВ радиостанциите се приемат на вътрешен дипол. Акустичната система на приемника съдържа 2 високоговорителя 1GD-5. Максималната изходна мощност на LF усилвателя е 2 W. Обхватът на възпроизводимите звукови честоти при приемане в обхвата на VHF-FM е 100 ... 7000 Hz, при приемане в AM диапазони от 100 ... 4000 Hz. Приемникът се захранва от електрическа мрежа от 110, 127 или 220 V. Консумирана мощност 55 W. Размери на приемника 510х325х280 мм, тегло 11 кг. Цената е 72 рубли 35 копейки от 1961 г. насам. Заедно с приемника, заводът произвежда и радиото Байкал. Дизайнът на радиото, с изключение на инсталирания универсален EPU, модифицираният корпус, е подобен на приемника. В някои доста големи серии радиостанции и радиостанции имаше индикатор за настройка на лампата 6E5C, в някои отсъстваше. В приемника и радиото, вместо високоговорители 1GD-5, по-късно бяха инсталирани високоговорители 2GD-3 (2GD-3R), докато обхватът на възпроизводимите честоти при възпроизвеждане на записи и при приемане в обхвата на VHF се разшири до 80 ... 8000 Hz . Теглото на радиото е 19 кг. Консумация на енергия по време на работа на EPU - 70 вата. Цената на радиото Байкал е 87 рубли 95 копейки.
