Радиоприемник с мрежова тръба „ECHS“ (ECHS-1).
Лампови радиостанции.ВътрешниРадиоприемникът за лампа ECHS (ECHS-1) от средата на 1930 г. до годината е произведен в малка серия от Московския електротехнически завод "Моселектрик". Приемникът ECHS е разработен в края на 1929 г. от Ленинградската централна радиолаборатория на VEO и през декември 1929 г. е прехвърлен за серийно производство в завода в Моселектрик. Цялостното тестване на приемника от завода показа, че той работи доста посредствено, поне не по-добре от серийното приемане на „Бойна глава“. Радиото беше отхвърлено и рециклирано. В резултат на модернизацията, приемник с името "ECHS-1" беше подготвен за серийно производство, но по-късно в ежедневието и в техническата документация той беше наречен "ECHS". Приемник "ECHS" (ECHS-1) (екраниран, четири лампа, мрежа) е първият радиоприемник с пълно захранване от променливотоковото захранване, сглобени съгласно схемата за директно усилване 1-V-2 с индуктивно-капацитивна обратна връзка. Във високочестотния усилвател се задейства екранирана, нагрята лампа SO-95 с коефициент на усилване 200. Откриването (решетката) се извършва от лампа PO-74 (приемаща оксид с нагряване). Нискочестотният усилвател имаше 2 степени на усилване на трансформатори. Лампата TO-76 (торирана, оксидна) работеше на първия етап. Дебелата нишка на лампата позволява захранване с променлив ток. На изхода на приемника имаше лампа тип UK-30 (усилваща газирана), която беше подобрена проба от лампата тип UT-15. Ториевата му нишка е покрита със слой въглища, което предотвратява изтичането на тория от нажежаемата жичка по време на прегряване и дава възможност за захранване на лампата с променлив ток. Приемникът се захранваше от токоизправител, работещ на две лампи UT-1 (K2-T кенотроните бяха твърде ниска мощност). Приемникът "ECHS" през пролетта на 1931 г. е заменен от нов, подобрен приемник "ECHS-2", в който са използвани нови лампи.